Темата за българските православни царици е една от най-енигматичните в

 Темата за българските православни царици е една от най-енигматичните в историята ни. За „ първите дами ” по това време има нищожни данни и извори, които не ни дават опция да добием визия каква тъкмо е била тяхната функционалност и роля в публичното развиване. Този въпрос зясяга освен обликът на владетелката, а и на дамата в Средновековието въобще.

Хронология на българските владетели - Втора българска страна

Първата брачна половинка на Константин Асен Тих е незнайна по име българка. Константин Тих се развежда с нея, с цел да може да се ожени за Ирина Ласкарина Асенина, внучка на цар Иван Асен II, и по този метод да се сроди с династията на Асеневци. След гибелта на Ирина се дами за племенницата на Михаил VIII Палеолог – Мария Палеологина Кантакузина. От брака си а нея той има един наследник – Михаил.

Мария Палеологина Кантакузина е българска кралица, брачна половинка на Константин Тих Асен и Ивайло, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог. В продължение на години управлява държавните каузи и се пробва да организира дейна външна политика.

Решението на Мария да се омъжи за килъра на мъжа си се осъжда от нейните съвременници като „ непристойно “ и „ нецеломъдрено “, само че наподобява не било напълно ненадейно за Ивайло.

Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, щерка на византийския император Михаил VIII Палеолог.

За да се опълчи на Ивайло и укрепи позициите в Търново, Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 година византийски войски. Положението на Иван Асен III и Ирина става нетърпимо и благодарение на правилни хора те напущат Търново. При бягството си те отмъкват царската хазна и се устремяват към Месемврия, откъдето с транспортен съд се добират до Константинопол.

Георги I Тертер се дами на два пъти. Първият му брак е с Мария, която съгласно историка Пламен Павлов е щерка на диктатор Яков Светослав. От този брак са и трите му деца – наследник и две дъщери.

Вторият брак на Георги I Тертер е с Кира-Мария, щерка на българския цар Мицо Асен. От този брак царят няма деца, той е краткотраен и нежелателен от Църквата и народа. По-късно Тертер си връща от византийско заложничество първата си брачна половинка и престолонаследника Теодор Светослав.

Смилцена е византийска принцеса и българска кралица, брачна половинка на българския цар Смилец. Тя е щерка на византийския севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина. Истинското ѝ име не е известно – макар че височайшата стопанка на българите е добре позната освен в Търново и България, само че и в Константинопол, съвременниците ѝ я назовават просто Смилцена.

.

Ча̀ка е наследник на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, щерка на българския цар Георги I Тертер.

През 1285 татарска кавалерия минава Дунав и подлага на опустошаване българските земи. Това е второто подред настъпление над България и цар Георги I Тертер е заставен да се признае за татарски васал.Решението му е скрепено с брак сред сина на Ногай - Чака и царската дъщеря Елена.

Теодор Светосла̀в Тѐртер е женен за Ефросина, щерка на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От този брак има наследник, Георги II Тертер.

През 1308 година, няколко години след нейната гибел (ок. 1305 г.), царят се дами за Теодора Палеологина, щерка на византийския император Михаил IX Палеолог.

Цар Михаил III Шишман Асен има два брака - с Анна Неда (дъщеря на крал Стефан Милутин) - сгодени през 1291 година Сватба се реализира през 1298 или 1299 година През 1324 година се развежда с нея, изпращайки я в манастир, с цел да подписа втори брак с Теодора Палеологина (дъщеря на император Михаил IX Палеолог).

От брака си с Анна Неда има няколко деца, измежду които Иван Стефан, Шишман II, Михаил и Людовик (споменат в неаполитански документ без да е указана някаква титла).

Като диктатор на Ловеч Иван Александър е женен за Теодора Басараб, щерка на влашкия челник Иванко I Басараб. От този брак има трима сина и една щерка.

Иван Александър изпраща първата си жена Теодора Басараб в манастир (с името Теофана) и се дами 1345 година за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора.

Иван Шишман се дами за българката Кира-Мария, която умира през 80-те години на 14 век. Според някои източници втората му брачна половинка е Драгана Лазаревич, щерка на сръбския княз Лазар. Иван Шишман има няколко деца - Александър Шишман, първороден наследник, покорен приема исляма през 1418 година Фружин, който взе участие във въстанията и походите против османската власт и умира в Унгария през 1454 година Княгиня Кераца Шишманина.

Анна Басараб е влашка принцеса и българска кралица, брачна половинка на видинския цар Иван Срацимир. Тя е щерка на влашкия популярен челник Николае Александру Басараб.

Царицата е католичка по рождение и не е известно дали в България е приела православието, само че поръчаният от нея алманах, който съдържа жития единствено на православни светици, загатва, че царицата евентуално е приела православната религия.

През 1886 година Александър I Български моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, само че канцлерът Бисмарк се афишира срещу. Той получава финален отвод от Берлин и пет години преди гибелта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския спектакъл Йохана Лойзингер. Заради това е заставен да одобри по-ниската купа граф Хартенау. Александър и Йохана имат наследник и щерка.

Твърди се, че Фердинанд I Български е бил бисексуален през целия си живот, само че съгласно съвременници доникъде на живота му ползата му към женския пол е доминиращ. Жени се 2 пъти.

Първият му брак е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца. Тя умира в резултат на затруднения след раждане. Вторият брак на Фердинанд е с немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц (Елеонора Българска), от която няма деца.

През 1930 година Борис III се дами тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска по католическия обред. На 31 октомври 1930 година бракът е блажен и с православна гала в София. Джована трансформира името си на православното Йоанна. След гибелта на Борис през 1943 година Симеон е разгласен за цар, а ръководството на страната е поверено регентство. След осъществяване на референдум България е оповестена за република. Йоанна и двете ѝ деца са принудени да изоставен страната.

На 21 януари 1962 година в православната черква във Вьове, Швейцария, Симеон Сакскобургготски се дами за Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, щерка на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и брачната половинка му доня Мерседес Сехуела и Фернандес. Двамата имат четирима синове, една щерка и 11 внучета, като последното – първородният наследник на Калина, е родено в България.